Накратко за джербилите

 Джербилите са малки симпатични гризачи. Приличат малко на мишки и хамстери, но нямат техния характер и се гледат по съвсем различен начин. Джербили може да намерите с най-разнообразна разцветка – от тъмни до светли тонове на сиво, и в жълтокафяво до много тъмно кафяво. За разлика от мишките джербилите са с пухкави опашки. Козината им е мека и плътна и ги предпазва от слънчево изгаряне. Породата монголски джербили са чудесен избор за домашен любимец. Не изискват много, а в същото време са чудесни другарчета, които съживяват атмосферата в дома.

1. Когато си купувате джербил го оглеждайте добре.

Уверете се, че е здрав и не е дебел. Вижте дали няма някакви рани или засъхнали петна по козината. Очите му трябва да са бистри и да излъчват живот. Огледайте внимателно ушите, нослето, половите органи. За по-сигурно след като вземете новия домашен обитател веднага да го заведете на ветеринар.

2. Отглеждайте повече от един джербил.

Джербилите са социални животинки и не бива да се отглеждат по сами, особено ако са малки. По-възрастните могат да общуват с други джербили, и дори да са в различни клетки, това няма да създаде проблем, но малките трябва да са в групи. Мъжките се радват ако имат компания от четири и повече другарчета в клетката, докато женските са по-капризни. Те трябва да са по двойки женска с мъжки. Ако сложите няколко женски на едно място, са склонни да проявяват агресия една към друга.

3. Осигурете приятно място за живеене

Подходящ за джербили е голям кафез, който трябва да има поне 15-сантиметрова чиста мека покривка, може да е от пясък. Джербилите обичат да ровят и да заравят сами себе си. Това ги кара да се чувстват уютно. Не слагайте в кафеза дървени стърготини или подобен материал, защото те могат да причинят дихателни увреждания на животинките. Може кафезът да бъде покрит със сено. То е много полезно за джербилите, защото им позволява да си правят тунели и да се придвижват по тях. Освен това помага за правилното им храносмилане. Джербилите го използват и за пилене на зъбите. Добре е кафезът им да е просторен, да има място за колело, стълбичка, висящи гнезда и хамаци.

4. Правилно хранене

Един от най-важните моменти в отглеждането на джербили е правилното им хранене. За да растат здрави и щастливи, те трябва да спазват пълноценна диета, която да включва зеленина, протеини, определени мазнини и витамини.

Хранете ги с микс от храна предназначена за джербили, а не за хамстери или мишки. Полезно е да им се дават червейчета, слънчогледово семе, просо. Внимавайте какви семена им давате, защото някои съдържат твърде много мазнини, от които джербилите може да започнат да наддават на тегло, а това не е полезно за тях. Давайте им моркови, сладка царевица, броколи, по мъничко сирене, по на рядко може и изсушени плодове, но без да се прекалява. Джербилите нямат нужда от паничка, в която да им се слага храната. Тя може само да се разпръсква където и да е в кафеза. По този начин се стимулират естествените нужди на животните да си я намират сами.

5. Вода

Джербилите могат да пият вода от бутилка, специално предназначена за домашни гризачи. Препоръчва се бутилката да е прозрачна, така по-лесно се вижда кога е време да се пълни.

6. Активност

За да бъдат здрави трябва да се движат. За техен късмет те по природа са активни животни денем и нощем. Нужно им е да има достатъчно пространство. Някои стопани ги пускат да се разхождат свободно из къщата или в отделно помещение, където няма опасност да се наранят или да изгризат нещо важно. Жилището на джербилите може да се оборудва с колело каквото ползват и хамстерите. Това е чудесна играчка, която спомага за ежедневното раздвижване.

7. Живот на групи

Емоционалното здраве на джербилите също е много важно. Когато живеят в естествения си хабитат те се движат на групи. Затова се препоръчва да се гледат най-малко по две. Изберете си две от един и същ вид, които от малки са заедно и никога не ги разделяйте.

8. Общуване с джербили

Когато вземате малкия гризач в ръце го повдигайте много внимателно около стомахчето. Никога не го хващайте за опашката или за козината. Играйте си с него и през това време го оглеждайте дали е добре. Проверявайте очите дали са ясни и жизнени, да нямат отоци или слуз, да няма кръв по нослето или рани от ухапвания от други джербили. Проверявайте как диша, какво е състоянието на зъбите, дали не са пораснали твърде много, или дали някои не са счупени.

Допълнителни съвети:

• Поддържайте оптимална температура в кафеза. Да не надвишава 20-25 градуса, в противен случай рискувате  джербилите да се дехидратират.

• Джербилите не се нуждаят от баня. Те сами се почистват затова  и никога няма да усетите от тях да идва неприятна миризма. Подобно на чинчилите те също обичат да си правят слънчеви бани.

• Джербилите често си играят като се боричат един друг, но ако забележите, че някое от животните има рани и кръв, непременно го отделете от групата, защото останалите може да го пребият до смърт.

• Два джербила, които се срещат за първи път, задължително се оставят да се опознаят един друг докато се намират в отделни клетки.

• Ако забележите, че джербилът е с проскубана и нечиста козина веднага го занесете на ветеринар. Това е сигнал, че не е здрав.

• Никога не отглеждайте заедно джербили с други малки гризачи. Те много държат на територията си и са готови да се бият до смърт за да я защитят.

Джербилите са екзотични животни, които впечатляват с вида и характера си. Не са претенциозни, но си имат свои особености, което пък ги прави интересни и отличаващи се от хамстерите и мишките. Те придават екзотичен и нестандартен облик на дома, освен това са симпатични, което ги прави желани домашни любимци. Отглеждането им не излиза скъпо, а ползите, които носят за стопаните, са безценни.