Нашият Приятел Кучето – М. Матерлинк

В живота на кучето няма време за излишни размисли.
За броени седмици то трябва да оформи в съзнанието си ясна и практична картина на вселената. Човек, подпомаган от знанието на предшествениците си и опита на околните, може да отдели десетилетия, за да изгради подобна концепция.
Кучето е оставено само на себе си – една уязвима точка в света, където трябва бързо да разбере кое е опасно и кое е безопасно. А дали за боговете, които виждат всичко, усилията му не са също толкова значими, колкото и нашите?

Кучето наблюдава. Земята е първата му загадка – тя може да бъде ровена, изследвана. Небето е друго – едно кратко надничане е достатъчно, за да се разбере, че там няма нищо за ядене и че то не си струва усилията. Тревата, обаче, е друга история!
Зелена, свежа, мека– тя е не просто място за игра, а убежище, прохлада и спокойствие.

Животът не е само удобства. Кучето има за водач болката, чрез която трябва да прецени височините, от които може да скача. Да осъзнае, че гоненето на птици или опитите за катерене по дървета след котки са безполезни начинания. Топлината на слънчевите лъчи е сладост, а мракът – студ и треперене. Водата е студена и опасна, а магическият блясък на огъня – приятен само от разстояние.

Illustration by Cecil Aldin for the book “Our Friend the Dog”

“Cecil Charles Windsor Aldin (28 April 1870 – 6 January 1935), was a British artist and illustrator best known for his paintings and sketches of animals, sports, and rural life. Aldin executed village scenes and rural buildings in chalk, pencil and also wash sketching.“

Credits: Wikipedia

Съществата около него са загадка. Гигантски животни с рога, които го гледат с безразличие, позволяват му да ги подуши, но никога не разкриват мислите си. Дъждът е странно явление, което престава да съществува след прага на къщата, а вратите са капризни пазачи – понякога се отварят и водят към радост, но по-често остават заключени и безмълвни.

Кухнята – това е мястото на изкушението. Тя е топла, ухаеща, но винаги под строгия поглед на готвача. Тенджерите и тиганите крият истинските богатства на живота, но те са недостъпни, а опитът да ги докоснеш води до гнева на всички “богове” в дома.

“Now, in this indifference and this total want of comprehension in which everything that surrounds us lives; in this incommunicable world, where everything has its object hermetically contained within itself, where every destiny is self-circumscribed, where there exist among the creatures no other relations than those of executioners and victims, eaters and eaten, where nothing is able to leave its steel-bound sphere, where death alone establishes cruel relations of cause and effect between neighbouring lives, where not the smallest sympathy has ever made a conscious leap from one species to another, one animal alone, among all that breathes upon the earth, has succeeded in breaking through the prophetic circle, in escaping from itself to come bounding toward us, definitely to cross the enormous zone of darkness, ice and silence that isolates each category of existence in nature’s unintelligible plan. This animal, our good familiar dog, simple and unsurprising as may to-day appear to us what he has done, in thus perceptibly drawing nearer to a world in which he was not born and for which he was not destined, has nevertheless performed one of the most unusual and improbable acts that we can find in the general history of life. When was this recognition of man by beast, this extraordinary passage from darkness to light, effected?”
OUR FRIEND
THE DOG
BY
MAURICE MAETERLINCK

Cecil Charles Windsor Aldin (28 April 1870 – 6 January 1935)

Кучето приема тези правила. То гледа света със смесица от смирение и практичност. И може би, в крайна сметка, то знае нещо, което ние сме забравили – че животът не е в самите отговори, а в тихото, упорито учене да се живее.

“There is the great ancestral duty, the essential duty, stronger than death, which not even man’s will and anger are able to check. All our humble history, linked with that of the dog in our first struggles against every breathing thing, tends to prevent his forgetting it. And when, in our safer dwelling-places of to-day,we happen to punish him for his untimely zeal, he throws us a glance of astonished reproach, as though to point out to us that we are in the wrong and that, if we lose sight of the main clause in the treaty of alliance which he made with us at the time when we lived in caves, forests and fens, he continues faithful to it in spite of us and remains nearer to the eternal truth of life, which is full of snares and hostile forces.”

Тази статия е вдъхновена от книгата “Our Friend the Dog” от Морис Матерлинк, която може да прочетете ТУК.